Здравейте приятели,
с тази статия ще дам началото на обзор относно напредналите оръжия, до които нямаме информационно затъмнение, за да открием нови и полезни приложения за човечеството с уговорката, че не всичко ще бъде приложимо в обозримото бъдеще. Тема на нашата статия ще бъде „Напреднала система за огледално препредаване“ – тази система има за цел да използва стационарен мощен лазер в различни точки на планетата като оръжие на бойното поле.

Още от зората на откриването на лазера през 1960г. от Теодор Майман, лазерът започва да се използва активно в различни филми и други футуристични художествени произведения, като специално оръжие в бъдещето. Но за съжаление на този етап от човешкото развитие лазерът не е от най-удобните оръжия които можем да използваме на бойното поле, предвид огромната енергозависимост и огромните размери – факти които недаващи възможност за боравене на лазера извън видимия периметър от гледна точка на инсталацията на лазера. Но погледнато от друга страна, лазерът е много интересна технология в основата на която е концентрирането на фотонен (светлинен във видимия или невидимия спектър) сноп в много малка повърхност, което кара нерефлективните повърхности (особено черните) за отрицателно време да бъдат нагрявани и разрушавани от приложената енергия.

Ето защо „Напредналата система за огледално препредаване“ на военновъздушната изследователска лаборатория на армията на САЩ влиза в пълна сила (за сега само като идеен проект, може би…) за помощ в използването на лазера на отдалечени разстояния, поразявайки цели зад препятствия за пряката видимост с лазера. Идеята е много проста, но и в същото време много комплексна за реализиране, а именно поставянето на система от огледала и коригиращи снопа лъч лещи:

Наблюдавайки можем да видим основните принципи за опериране на системата, като няма да се впускаме в методите за точно позициониране на рефлективните лещи, а по-скоро на основните пречки:

- Точки на рефлективните повърхности – това са просто казано огледалата който изкривяват лъча, така че да бъде насочен от източника към целта. Има няколко възможности за тяхното реализиране – чрез сателити с геостационарна орбита или бавно летящи безпилотни / пилотирани апарати. Разбира се по-удобно е геостационарния сателит, тъй като той е на огромна височина, винаги в една и съща точка на небосклона и има видим достъп до голяма повърхност на земята. Неудобството при тях е това, че създаването и позиционирането им е много скъпо начинание, а чисто от технологична точка проблема е във фокусирането на лъча. Поради голямото разстояние и промените във въздушните слоеве, лазера се разфокусира и е необходимо да бъде допълнително фокусиран на сателита.

- Специални лещи – както вече споменахме заради различията във въздушните маси (скорост, температура) е необходимо използването на специални лещи, както и тяхната конфигурация в зависимост от целта (позицията спрямо сателит/източник, големина). Ако целта е далеч и е малка, е необходимо много точно фокусиране на лъча, посредством лещите.

Като цяло, технологията е по-скоро интересна чисто технологично, но изключително нерентабилна за реализация.
Единственото и военно приложение, аз виждам в поразяването на летящи цели, като междуконтинентални балистични ракети или стационарни цели, като сгради, бункери, складове и тн.
В стила на наскоро прелетелия астероид 2011 MD можем да кажем и че може да бъде използвана тази система за поразяване => отклонение от траекторията на подобни малки космически тела, с цел предпазване на земята.