Малка статия за основните понятия на финансовите пазари!

Финасов инструмент. Понятие. Характеристика.- Той има парична стойност или удостоверява парична сделка. Той е също всяко нещо, което може да бъде използвано с цел да се прилага икономическа политика. БНБ с лихвените проценти прилага парична политика, правителството с данъците прилага фискала политика и т.н. Финансови инструменти са акциите, облигациите, менителниците, ЗЗ, депозитните сертификати и др. Те могат да бъдат касови /налични/и цената им се определя директо от пазара,могат да бъдат и производни /деривативни/ т.е. да зависят от цената на друг базов фин.инструмент.

Акция. Понятие. Икономически мотиви за емитента. Интерес от страна на потенциалния инвеститор. Акцията е членствена ценна книга, която удостоверява право на дивидент. Те биват обикновени и привилигировани. ОА- дивидента при  тях не е сигурен и той зависи от печалбата 1 акция е равна на 1 глас в Общото събрание. ПА – те са със сигурен дивидент и ликвидационен дял, но нямат право на глас. Чрез акциите се отделя отговорността от управлението на дружеството от собствениците.  Акционерите могат да влизат и излизат от инвестицията чрез покупка и продажба на акции. Те печелят от повишаване цената на акцията, чрез продаване на вторичния пазар, чрез получаване на дивидент и разпределяне на ликвидационен дял.

Видове акциите. Критерии за групиране. Пригодност за публично търгуване. Те биват: ОА, ПА, Поименни, Винкулирани – иска се разрешение за продажба от управителните органи т.е. те се съгласяват определено лице дали да купи акции или не. Прехвърлят се или чрез просто физическо предаване или чрез джиро. По-малките инвеститори делегират правото си на представяне в Общото събрание на големи инвестиционни институции, обикновено банки, които защитават интересите им.

Емисия на акции. Същност. Мотиви. Видове методи за формиране на емисионната цена. Всички акции се съхраняват в Централния депозитар. Там се регистрират емисиите на АД. Чрез емисията АД увеличава капитала си и със събраните средства може да оперира по различни начини, развитие на дейността и т.н. Емисионната цена не може да бъде по-малка от номиналната цена. Номиналната цена е стойността, която е написана върху самата акция, емисионната цена е цената на която се продава акцията от емитента т.е. АД, а пазарната цена е цаната на фондовата борса. Техниките на формиране на емисионната цена са:

чрез предлагане на фиксирана цена /105/ , – цена в рамки /от103 до 105/ – пазарни методи за формиране на цената.

Видове емисия на акции. Роля на инвестиционните банки.  - Самостоятелно извършване на емисията – емитента сам съставя проспекта, който трябва да се потвърди от КФН. Само банките извършват самостоятелни емисии, защото те са универсални /ТБ и инвестиционни банки/ Организирането на емисията е част от инвестиционното банкиране.         - Чрез предоставяне на емисията на друго лице – то закупува твърд ангажимент или става посредник, като въвежда емитента и емисията на първичния пазар. Посредника получава комисионна, посредник може да  е банка или др. инвесиционен посредник. Посредник и емитент заедно подготвят емисията и я предоставят за потвърждаване на КФН.Основната задача на банката-посредник е да се изкупи цялата емисия. Тя също купува част от нея, за да може да контролира цената на акцията. Ако тя започне да пада, банката купува акции, ако започне цената да се покачва, банката продава акции.

Увеличаване на капитала. Капитала може да се увеличава с различни средства, като например да се вземат средства от неразпределената печалба от минали години, чрез емисия на ц.кн. или да прибегне до външни източници т.е. до кредити.

Облигация. Понятие. Икономически мотиви за емитента. Интерес от страна на потенциалния инвеститор. Облигацията е дългов финансов инструмент. Притежателят има право на периодични лихвени плащания и на падежа изплащане на главницата. При ликвидация на АД-то първо се удовлетворяват кредиторите, след това облигационерите и т.н. Емитента се нуждае от заемен капитал и прибягва до емисия  на облигации. Емитента предпочита облигациите, защото не винаги банките имат готовност да отпуснат големи парични средства. Рейтинговите агенции проучват кредитоспособността на емитента. Инвеститорът първо гледа рейтинговите скали, спреда и отчетите в Търговските регистри. Той първо печели от лихвените плащания, които са променлива величина, но са сигурни, след това от положителната разлика при продажба на актива и третият начин е чрез даване на заем на облигацията на др. институционален инвеститор. Той разполага с облигацията без да я притежава, може и да я продава за определен срок и след това да си я изкупи отново и да я върне на собственика. Това се нарича къса продажба. Инст.инв. печели от разликите в лихвените проценти, но тази инвестиция е много рискова.

Емисия на облигации. Същност. Мотиви. Видове методи за формиране на емисионната цена. Когато компанията се нуждае от средства тя прибягва до емисия на облигации. Има няколко метода:     – Тендерен метод – участниците в подписката имат право да задават количество по определена цена. Офертите се подреждат по нисходящ ред според цените. Когато се набере емисионния капитал последните предложения отпадат.    – Book building метод – дава се първоначална цена и инвеститорите записват желаното количество. Когато вноската се изпълни, последните отпадат. След  подписката поръчката се удовлетворява.

Видове емисии на  облигации. Роля на инвестиционните банки. Всички емисии са законово регламентирани и регистрирани с цел защита интересите на инвеститорите. Емисиите или се подготвят от самата компания или се прибягва до помощта на инвестиционни банки, чиято цел е да се изкупи цялата емисия. Банката подготвя персонал, който из цялата клонова мрежа да предлага емисията и по-бързо тя да се продаде. Определя се емисионната цена и т.н.

Първичен пазар на ценните книжа. Това е пазарът на който емитента пуска нови емисии и продава ценните книги на емисионна цена. Попълва нуждата си от парични средства.

Ипотечни облигации. Те се издават само от банките и са обезпечени с вземания, произтичащи от ипотечни заеми отпуснати на клиентите на банката. По този начин се прехвърля риска и доходността на вземанията по ипотеки към инвеститорите, закупили ипотечни облигации.

Курсове на акции. Фундаментални фактори. Технически анализ. Съотношение курс/доход.

Курса зависи от търсенето и предлагането на акцията, от дивидентната политика на АД, от инвестиционната му дейност и др. Търгуват се на Фондовата борса и тяхното движение се следи от т.н. индекси, на специални таблици се следи тренда в развитието на цените на акциите.

Дивиденти. Това е печалбата на притежателя на акции. Дивидента не е сигурен, а зависи от печалбата на компанията. Със сигурен дивидент са привилигированите акции.

Конвертируеми облигации. Хибриден инструмент, който се превръща от облигация в акция например. Този инструмент съдържа в себе си опция и следователно е дериват т.е. имаме право да заменим облигацията, но не и задължение. Съотношенето на конвертиране показва броя на акциите, които притежателят на облигациите ще получи при упражняване правото си. Издателят определя срока и съотношението на конв.обл. Важно е да се знае, че се обменят акции само на същия емитент, който е издал облигацията. Цените на тези облигации се определят ежедневно в процент от номинала. Всяка конв.обл. съдържа опционно свидителство, което може да се продаде с курс различен от облигацията.

Облигации с опционно свидетелство. То съдържа номинала, броя акции за които може да се замени облигацията и името на емитента.

Корпоративни облигации. Тези облигации се трети по риск след ДЦК и общинските облигации. Те се издават от първокласни корпоративни емитенти с висок рейтинг. С тях компаниите си набавят средства, които да инвестират в бизнеса си. Те са с висока доходност, но и висок риск, няма гаранция, че инвеститорът ще получи пълна възвръщаемост. Инвеститорите се ръководят от рейтинговите анализи, за да вземат адекватно решение. Компаниите с по-нисък рейтинг са склонни да предлагат по-висок лихвен процент, като това е компенсация за поемането на по-голям риск от страна на инвеститорите.

Държавни облигации. Общински облигации. Държавните облигации се емитират от правителството и се считат за най-нискорискови, защото е малка вероятността правителството да не изпълни лихвените плащания. Държ.обл. се делят на три грути:

краткосрочни до 1 г.

средносрочни от 1 до 5 г.

дългосрочни с падеж над 5 г.

Общинските облигации се емитират от общините с цел финансиране на местния бюджет. Те също са с висока степен на сигурност. Държавата предлага и тъй наречените спестовни облигации, които носят голям доход на гражданите от покачващата се лихва. Този вид облигации нямат вторичен пазар и с това се отличават от обикновените облигации.

Функции на независимия рейтинг. Роля на специализираните рейтингови агенции. Те извършват оценка на кредитния риск или за отделни държави или за отделни институции /Moody’s  Fitch/ Ако оценката е по самоинициатива, то тя е безплатна, но ако е по поръчка, тогава услугата се заплаща. Тези агенции следят за развитието на кридитния риск на съответните обекти на които са извършили рейтинг и периодично изнасят информация, дали рейтинга се променя в положитилна или отрицателна посока.  Поносимост на риска ААА /ААа, Ааа/ ВВВ /ВВв, Ввв/.  Високорискови облигации /компаниите са пред фалит/ ССС  и  DDD. Инвеститорите  преди да вземат  решение винаги първо гледат рейтинга, а след това спреда. Спреда е основен показател за съществуването на риск. Това е разликата между лихвените проценти на ДЦК и Корпоративните облигации.

Валутите като финансови инструменти. След акциите и облигациите, валутата е третият самостоятелен финансов инструмент. Тя е обект на покупко-продажба и източник на доход от курсовите разлики. Сделките се извършват по банков път и биват:

кешови сделки /по текущ курс/ – сделката се сключва днес, а плащането се осъществява до 3 дни Т+3

срочни валутни сделки – сделката се сключва днес, а пращането се отлага до 9 м. срок. Предварително се договаря количеството и цената, а се плаща на уговорената дата.

за собствена сметка - банката действа като дилър /за своя сметка и от свое име/, като използва средства от капитала си. Обикновено има лимит за деня и банката печели от курсовите разлики.

за сметка на клиента - банката действа като брокер /посредник, от свое име, но за чужда сметка/. За тази посредническа дейност, клиента плаща комисионна.

Маркет-мейкър – банка, която се е специализирала да търгува с 1 валута.

Конвертируемите валути се обменят свободно и присъстват в текущите и капиталовите сметки на държавите, които са дали съгласие да се оперира с тези чужди валути /евро, йени, швейцарски франк, долар, паунд/ В текущата сметка на страните постъпват средства от външна търговия, туризъм, транспонт и др. От капиталовата сметка се вземат средства, когато има недостиг по текущата сметка.

Валутата има цена и от нея инвеститорът очаква доход. Цената на валутата е нейния валутен курс. Има два вида котиране :

косвено котиране – 1 чужда валута се изразява в 1 национална валута.

пряко котиране – известно количество нац.валута се  изразява в  1 чужда валута.   Курсовете на валутите се определят от търсенето и предлагането на съответната валута.  Валутните операции се използват за две основни цели – хеджиране и – спекулиране

Деривати. Същност. Характеристики. Тяхната стойност е производна от стойността на друг базов актив. Деривативни инструменти са:

-форуърдните сделки

-фючерсните сделки

-суап

-опцията

Зад тези фин.инструменти стоят базови активи / акции, облигации, стоки, валута, пазарни индекси и лихвени проценти/ деривата има 2 цени. Цена на базовия актив, която се договаря между страните и цена на самия дериват. Дериватите са кешови /Т+З/ и срочни /договарят се определени условия/

Опции. Същност. Видове. Опцията е договор между две страни с който едната страна получава  правото да купи или да продаде от другата някакъв актив при определени условия. Продавачът при опцията винаги има задължение, а купувът може да избира дали да упражнява правото си на покупка или продажба. Всичко зависи от цената на актива за деня. Опциите биват:

-опция за покупка  call

-опциа за продажба   put

-европески вид опция /сделката може да се изпълни само на падежа/

-американски вид опция /сделката може да се изпълни през определен период от време/

Продавачът на опция продава право на покупта или продажба, а купувачът избира дали да се възползва или не, като заплаща опционна премия, която е 2-3% от общата сума, посочена в договора между страните. Опционните договори се търгуват „на гише„/ клиента отива в някоя банка и сключва договор/ и на срочните фондови борси, където се търгуват базови активи и стоки.

Фючерси. Същност. Договор, който се търгува на срочната борса. Този договор поражда  задължения и за двете страни. Едната да достави, а другата за закупи определено количество от една стока, на определена цена и до определен срок. Фючерса е дериват и срочна сделка. Срочната цена на актива представлява очакваната бъдеща стойност на базовия актив, дисконтиран с безрисковия лихвен процент. Цената на фючерса не може да бъде фиксирана. Тя е съотношението между търсенето и предлагането на базовия актив на фючерсния договор.

Суапови сделки. Това е  финансов инструмент /дериват/, договор за размяна на серия бъдещи плащания, при които поне за едната страна не е известен размерът на бъдещите плащания, но се знае формулата по която те ще бъдат определени. Той се търгува извънборсово „на гише“ Видове: – лихвен, -валутен, -кредитен, -стоков, -суап върху акции.

Рискът като понятие. Понятието риск се използва в някои случаи на несигурност. Когато бъдещите събития са изцяло неизвести към момента на взимане на дадено решение или са известни всички възможни изходи, които могат да бъдат с положитилен или отрицателен резултат. Рискът си има цена. Колкото е по-голям, толкова доходността от рисковата инвестиция е по-голяма. Рискът, отнасящ се до инвестирането във финансови активи, е съществуващата възможност действителната възвръщаемост на дадена инвестиция да бъде различна от очакваната. В общоприетия случай, рискът е възможността да се реализира загуба от някоя или дори от всички направени инвестиции.

Рискови профили на инвеститорите. Инвестицията в дялове се свързва с поемане на умерен до висок риск, тъй като се предлага диверсифициран продукт, структуриран предимно от акции, и в по-малка степен от дългови финансови инструменти и от инструменти на паричния пазар. Следва да имате предвид, че стойността на дяловете и доходът от тях могат да се понижат, печалбата не е гарантирана и инвеститорите поемат риска да не възстановят инвестицията си в пълен размер. Инвеститорите трябва да са готови да поемат умерен до висок риск, с цел реализирането на по-висока доходност, да са готови да инвестират в дългосрочен план и да умеят да диверсифицират риска.

Фондове за акции. Фондовете в акции или т.нар. високорискови фондове инвестират по-голямата част от набраните средства в акции на компании, търгуващи се на фондовата борса. Потенциалът за по-висок ръст на фондовете от акции е придружен от по-висок риск. Фондовете в акции се стремят към постигане на по-висок доход и управляват активно събраните средства, като се възползват от колебанията на цените.

Фондове за инструменти на паричния пазар. Тези фондове инвестират събраните средства в множество инструменти, като се започне от ДЦК до акции на чужди компании. Цената на един дял се променя всеки ден в зависимост от това как се движат инвестициите на фонда. Инструментите в които инвестират фондовете могат да се групират в две основни групи : дългови и капиталови.

Алтернативни инвестиции. Характеристики. Понастоящем на пазара излизат отново на мода „алтернативни“ инвестиционни инструменти, даващи възможност за по-широко диверсифициране на портфейла, което е несъмнено предимство в сегашните сложни условия. Подобни схеми са ориентирани преди всичко към инвеститорите, опитващи се да осигурят висока доходност по „обходни пътища“. Една от интересните възможности е инвестициите във фондове от затворен тип, които по мнението на експертите, могат да бъдат препоръчани на инвеститори, стремящи се да поддържат устойчивостта на портфейлите. Инвестиционните дружества (ИД) от затворен тип са професионално мениджирани инвестиционни компании много близки по същността си до взаимните фондове. В същото време те предлагат на инвеститорите някои преимущества уникални за финансовия свят. Тези дружества предоставят многобройни начини за извличане на печалби от капиталов прираст на акциите в портфейла, дивидентни плащания и най-вече чрез спекулиране на вторичните фондови пазари.

Алтернативни инвестиции. Видове. Стратегии. Пенсионните фондове започват да търсят алтернативи на досегашните си инвестиции, така че да реализират положителен финансов резултат или поне да минимизират загубите на доходност. Едно от екстравагантните им искания беше да могат да инвестират натрупаните в тях осигуровки в инфраструктурни проекти. Втората инвестиционна идея е свързана с искането държавата да гарантира на 100% депозитите, в които пенсионните фондове влагат част от натрупаните при тях пари. Зад подобно виждане застанаха българските синдикати, които предложиха да се обмисли създаването на Гаранционен фонд към задължителните пенсионни фондове. Още повече че вече бе създаден Държавен фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система, т. нар. Сребърен фонд. Идеята за Гаранционния фонд към т. нар. втори стълб на задължителното пенсионно осигуряване е начин да се защитят средствата на гражданите в условията на финансова криза, когато доходността постоянно спада и пенсионните фондове реализират загуби. Публичните пенсионни фондове инвестират главно в акции и облигации. Значително по-малко са активите в алтернативни инвестиции (дялове на непублични компании).

Фондове за частно инвестиране на капитал /прайвит екуити фънд/ Това са чужди фондове, които инвестират в частни компании, а не в големи държавни проекти. Една от важните предпоставки за добрата подготовка на България за членство в Европейския съюз е способността на страната да абсорбира средствата от структурните фондове. Основни изисквания, за да се получат средства от чуждите фондове са:  – ясно разработени стратегически и програмни документи,    -  действащи закони,     – ефективно функциониращи механизми на финансов контрол.

Хедж-фондове. Същност. Стратегии. Източници на рискове. Хедж фондът е вид инвестиционен фонд за ограничен кръг инвеститори. Хедж фондовете са предимно непублични дружества, като повечето са управлявани в САЩ и Великобритания. Използват широк набор от инвестиционни стратегии, включващи къси продажби, закупуване на компании, изпаднали в затруднено положение (с потенциал за възстановяване), спекулативно продаване и купуване на акции (докато се водят преговори за поглъщане), търговия с деривати. Много богати индивидуални инвеститори участват в хедж фондовете, като в последно време се наблюдавава, че и инситуционални инвеститори като живото-застрахователни компании и пенсионни фондове все повече участват в тях. Стратегиите на Хедж-фондовете са най-разнообразни. Някои предпочитат да инвестират в перспективни тайландски акции, докато други търсят коя ще е следващата крупна сделка по поглъщане или сливане на две компании, а трети пък се съсредоточават над изкупуването на  корпоративния дълг на някоя фирма.

Ефект на лоста. Привлечен капитал имаме когато фирмата ползва кредити, тя ползва чужди пари, но това не означава, че фирмата е губеща и чрез „ефекта на лоста“ се вижда какво печели и какво губи фирмата. Привлечения капитал се разделя на две групи:  Дългосрочни заеми – както банкови, така и облигационни.Краткосрочни заеми. При разглеждане на капиталовата структура, се разглежда съотношението между собствен и привлечен капитал. Гирингът показва относителния дял на дълга ( по-голям „гиринг“, по-голяма лихва, по-малка част за дивидент ). Доказано е че при използването на чужд капитал има някой положителни последици, в сравнение със случаите когато фирмите се финансират от собствени източници. Плащането на лихва за привлечения капитал определя рентабилността. Това играе роля на финансовия лост. Колкото относителния дял на привлечения капитал е по-голям, толкова въздействието е по-голямо. Води до значително намаление на собствения капитал и опасност за фирмата, но всичко зависи от доброто управление на фирмата.Нормално е привлечения капитал към собствения да е в съотношение 50/50  в %. Дълготрайните Активи трябва да се закупуват със собствени средства и дългосрочни заеми, а Краткотрайните Активи със собствен капитал и краткосрочни заеми. Финансовият лост е подобен на физическия лост – той ти дава силата да вдигнеш нещо много тежко със сравнително малко усилие. Когато става въпрос за пари, това означава да използваш пари взети на заем и сравнително малка първоначална инвестиция, за да контролираш много по-голяма търговска операция.

Структурирани продукти. Съпоставка с деривативните инструменти. Това са финансови инструменти, изцяло съобразени с индивидуалните инвестиционни потребности на клиента по отношение на избор на базов актив, вид валута и срок на сделката. Тези продукти имат някои ограничения свързани с липса на вторичен пазар, което може да доведе до известни загуби. Всеки такъв продукт зависи от базов актив и това носи риск, затова е необходим задълбочен анализ преди да се инвестира в тези структурирани продукти.

Структурирани продукти. Видове. Структурираният продукт е финансов инструмент, който е адаптиран спрямо специфичните нужди на клиента. Тези продукти обикновено са отъждествявани с една или повече от следните характеристики: Поведение, определено от базов инструмент или комбинация от такива – лихвен процент, ЦК, индекси и др. Други характеристики, договорени между страните като споразумение за обратно изкупуване или наличието на гаранция.  Продукт, който не позволява предварителни заявки за котиране от различни финансови институции; Липса на вторичен пазар или неликвиден вторичен пазар.

Вторични пазари за търговия с ценни книжа. Регулирани пазари. Пазарно място. Пазар „на гише“. На вторичните пазари се търгува с    финансови инструменти. Сделките с тях могат да бъдат „на гише“ и на пода във Фондовата борса. На тези пазари размяната е лесна и бърза, защото ценните книги нямат индивидуални характеристики. Те са родово-определени и имат голяма ликвидност – малък риск – малък спред. Колкото по-рискови са едни ценни книги, толкова по голям е спреда. Правният режим на учредяването на регулирани пазари на ценни книжа се съдържа в Закона за публичното предлагане на ценни книжа..  Регулираните пазари на ценни книжа са официалният пазар на фондова борса и неофициалният пазар на ценни книга. На тези пазари или чрез тях присъствено или неприсъствено, редовно се сключват сделки за покупка и продажба на ценни книжа (ЦК) и се правят предложения и покани за сключване на такива сделки, както и редовно се огласява информация за предложения за сключване на сделки с ЦК. Вторичният пазар на акции обхваща покупко-продажбата на вече емитирани и намерили своя пръв притежател акции. Условно този пазар се разпределя на два сектора:

- борсов пазар, на който акциите се търгуват на специално предназначени за тази цел места, наречени фондови борси, където се   установява пряк контакт между потенциалните купувачи и продавачи или между техни представители.

- извънборсов пазар, наречен „пазар на гише“, който включва покупко-продажбата на акции извън фондовите борси.

Фондова борса. Принципи на дейност. Структура и организация. БФБ е АД с преобладаващо частно участие. Държавата участва в   капитала на борсата с апортна вноска. Останалите акционери са местни и чуждестранни юр. и физ. лица. Основни принципи са прозрачност и публичност на капиталовия пазар. Този пазар е пазар воден от поръчките с ранжиране от системата по критерий цена. Висш орган на управлиние на БФБ е Общото събрание на акционерите. Оперативното управление се осъществява от Съвет на директорите, който се избира от Обощото събрание и от Изпълнителния директор. Изпълнителен директор в момента е г-жа Бистра Илкова.  Борсата работи в съответствие с законите на страната, има свой вътрешна структура и правилник за дейността.

Фондова борса. Допускане до търговия. Котиране. Методи за търговия. Сделки на борсата могат да сключват както местни, така и чужди юридически лица /банки, инвест.посредници/  Правилника на борсата позволява и асоциирано членство, което не изисква притежаване на акции от капитала й. Редовните и асоциираните членове са напълно равнопоставени. Въведена е нова платформа XETRA  ,която дава възможност да се търгува с голямо разнообраpие от инструменти. Основна мисия на борсата е да създава развит и организиран капиталов пазар до който всички участници да имат равен достъп. Котирането е фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба а в други случаи – като „механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите бюлетини“. На борсата може да се търгува както на място, така и по електронен път, даже вече достъп чрез електронните платформи имат и обикновените физ.лица.

Фондова борса. Видове поръчки и начин на изпълненине. Първо брокерите и дилърите приемат поръчки от клиентите на БФБ. Те отиват и започват да търсят количеството активи или по лимитирани цени или по нелимитирани. Системата започва да ранжира акциите по цена. След сключването на сделките, брокерите потвърждават покупката на борсата и след това се уведомява Централния депозитар, където се заверяват сметките на дилърите, а подсметките на клиентите се задължават. Манипулации на пазара не се допускат.

Дилъри, брокери, маркет-мейкъри. Дилърите и брокерите осъществяват посредническа дейност между инвеститорите и емитентите. Те приемат поръчки от своите клиенти и на пода на фондовата борса, търсят това за което са натоварени. На борсата могат да участват само лицензирани участници. Дилърите работят от свое име и за своя сметка, Брокерите работят от свое име, но за чужда сметка, а Маркет-мейкърите са като дилърите, работят за собствена сметка и са се специализирали в търговията с една валута, един финансов инструмент.

Борсови индекси. – Индексите представляват развитието на пазара на ЦКн. Те показватт движението на тренда и по този начени се онагледява развитието на пазарните цени на акциите и се анализира движението им. Тези индекси се променят и всяко отклонение, пунктовете с които се отклонява се умножават по 10. БФБ изчислява четири собствени индекса.

Първият е SOFIX изчислява се от 2000г. Той представлява съотношението на сумата от пазарната капитализация на дружествата, включени в него към текущия ден и сумата от пазарната капитализация на същите дружества към предходния ден. / пазарната капитализация – текущата цена*броя на акциите в обръщение/

Вторият е BG 40 Изчислява се от 2005 г. Той се състои от емисиите на акции на 40-те дружества с най-голям брой сделки за последните 6 месеца.

Третият е BG TR30 изчислява се от 2007 г. и е базиран на промяната на цените на акциите,  включени в него като всяка една от участващите емисии е с равно тегло.

Четвъртият е BG REIT e базиран на пазарната капитализация

Срочни и касови пазари на ценни книжа. На касовите пазари инструментите се търгуват на момента, по курса на деня. При срочните сделки не е така. При тях сделката се сключва сега, а се  изпълнява след време. Срочните борси създават клирингови корпорации, които са част от фондовата борса. В тези корпорации клиентите задължително си откриват сметки, които биват:

-за въвеждащо обезпечение;

-за поддържащо обезпечение;

Благодарение на тези клирингови къщи се осъществяват опционните сделки. В случай, че купувачът не плати на време, сметката му се задължава, а той по-късно отново я попълва със средства. Част от срочните фондови борси са присъствени, като американската, а европейската е електронна.